Кабелният оператор ИВО КОМ захранва Селищен дол

Вкарват интернет в село Ярджиловци : Новините от Перник - Агенция За Перник

5 септември 2008

В пернишкото село Ярджиловци слагат интернет, съобщи за Агенция “За Перник” кметът Григор Христов. Кабелите са започнали да се прокарват от 15 август и се очаква до края на този месец цалото село да бъде оборудвано с нета. Фирмата доставчик е “Овергаз”, каза още Христов. В момента около 40 човека по главните улици на селото имат връзка с мрежата. Таксата за най-бързата интернет връзка е 40 лв., като в нея е включена първоначалната такса от 20лв. Най-евтино услугата може да се плаща за 15 лв. на месец, каза още Христов. Пернишкото село ще бъде първото в района с интернет достъп, а от него ще тръгнат и кабелите по другите съседни села.
Отдавна вече Ярджиловци има и кабелна телевизия. Кабелният оператор ИВО КОМ захранва и селата Богдановдол, Зидарци, Витановци, Мещица и Селищен дол./АГЕНЦИЯ “ЗА ПЕРНИК”

Местоположение и география

Селищен дол се намира в централната равнинна част на местността Граово, в подножието на планината Черна гора, на разстояние 14 km до Перник и 46 км до София. Съседни села са: Палилула, Велковци, Сопица, Слаковци, Ноевци и Ярджиловци.

Климатът е умерено континетален. Зимата е сравнително сурова. Пролетта в сравнение със София закъснява с около 10 дни. Лятото е най-доброто в климатично отношение. В екологично отношение няма никакви замърсители. Реката тече през селото до месец юли, а след това август и септември пресъхва. Валежите са под средните за България.

Почвата по състав е черноземни смолници и специфична за селото червена пръст. Характерно е и това, че в землището има много поляни. Граовският край - географски, към който принадлежи селото, е описан от историците Константин Иречек и етнографа Христо Попконсантинов в края на ХІХ век. Територия заобиколена от, планините: Голо бърдо, Витоша, Люлин, Вискяр, Завалска планина, Любаш, Стража и Черна гора. Включени са 43 села - според единия автор и 53 села - според другия. В списъка фигурират селата от Владая, Мърчаево до Беренде и Габров дол. И в двете описания фигурира село - Селищен дол. Почти в всяка голяма ливада в Черна гора, е имало кошара на даден род. По известни места са: Люти дол, Цървени камик, Заорци, Копан дол, Църнилова глава, Шопка и други.

През 70 години части от гората в землището на селото са залесени с иглолистни гори. Има изградена инфраструктура. До селото води асфалтов път. След изграждане на новата магистрала от София за Перник, през Бучино, основния път през Владая ще бъде чуствително облекчен, а за кварталите: Люлин, Връбница и Надежда съкратен.

История: Основаване на селото

Конкретни документи за основаване на селото, не са известни. Първият документ, в който фигурира село Селищен дол е от 1576 година в турски регистър на Жделепешани за предадени овце : от Марко Сено – 50 броя и от Йовчо и Никола Тодор - 60 броя описани в "Извори за българска история".[1]

Според предания селото е горяло и отново възстановявано все по-долу откъдето е и името му Селищен дол. Не е подминато и от чумната епидемия в края на ХVІІ век. Намирани са останки от заселване и на други места в землището на селото: селище до бившото ТКЗС, Становни камък, Копан дол и други. Броят на къщите при възновяването на селото, по предания, е 7. От тези къщи се основават и седемте основни рода. Допълнително заселилите се нови родови фамилии се интегрират към по-старите.

• Цивини са преселници от село Садовик, но идват от град Църна трава, заселено място в пределите на бивша Югославия. Част от Цивините остават в Садовик, а другите пристигат в Селищен дол. Оформят следните фамили: Дойчинови (Божилови), Кържини (Гигови), Тацеви и Тодорови. Фамилите в скоби са по-популярни от първообразуваните. От този род е и легендарната фамилия мотоциклетисти Гигови.
• Юруците са също преселници от Църна трава. Прекият родов корен - след две поколения, по мъжка линия, касаещ рода - е прекъснат. Наследници са на дядо Гьора, родом от Бегуновци. Основател на рода е дядо Мине. На два пъти по време на аграрните реформи по времето на Стамболийски и при социализма, голяма част от земите са им отнемани. Фамилията е една от 800 в България имала над 1000 декара преди 9 ІХ 1944 год.
• Пешовите са вторият по големина род в Селищен дол, са дошли от Велковци. Къщите им са разположени на слънчевия склон на реката «присое».
• Лазарови - Дядо Коста е основател на него. Но носи името на неговия син Лазар. Жената на Лазар е баба Маца от Слаковци. Къщите са им на сред село в “усойния” склон на реката. Друга фамилия към този род е на осиновеният от дядо Коста - Георги. Той е бил момок (ратай) у Юруците, дошъл от село Зидарци. Жена му е дъщеря на дядо Гьора от Юруците.
• Марковчани са най-големият род, пак от град Църна трава. Марко Чулян - основателят на рода, идва тук, заедно тримата си братя: Анта основал Боневите; Кола – Минковите (Кочанкови, Гачеви, Кацаре); Веселин - Кьосавците. Чулян е прякор за това, че има отрязано от турците (керкезите) ухо. От Марковчани са: Поповите, Богданови, Ристеви, Шоткини, Недеви, Стефанови-Батановци. Марко е търгувал основно със Цариград ктитор през 1840 г. на църквата в с. Режанци. Брат му Кола е служил в Цариград.
• Линтарете произхождат от Юруците. Христо е брат или племеник на Мартин (син на дошлия от Църна трава Мине). Дели се с дядо Гьора. Синът на Христо - Аначко, няма пряк наследник. Дъщеря му, се жени за Стоимен от Сопица и се оформят днешните фамили от този род.
• Карините - по-късно заселили се в селото. Основоположник - Начко Лулара. Пристигнал от село Ярджиловци кото момок. Жени се за баба Параскева вдовица от село Ракита, Софийско.
• Казаците – коренът им е от Македония. В Селищен дол идват от село Друган или Долна Диканя, Радомирско. Прякорът им възниква след храброто им държане при спречкване с черкези. Черкезите напуснали стълкновението с викове „казаци - казаци”

Население бит и поминък

Структурирано на този родов принцип, селото както и останалите населени места в областа водят относително затворен в икономически план живот. През време турско организирани от Аначко Казака мъже ходят на гурбет в Цариград.

Към пределите на Българската държава селото преминава през 809 година, когато прабългарите превземат стратегически важната и укрепена крепост Средец. През 815 год. Хан Омуртаг сключва 30 годишен договор межди България и Византия, съгласно него селото и юридически е в пределите на България. Населението по това време е от славянско племето «березити».

Първото население в землището са от тракийското племе «агрияни». Граовците и шопите са много близки и ако се глобализират нещата - те са едно и също «белодрешковци». Според народните песни, шопите държат линията София – Ниш. Населението се състои изцяло от источно православни българи. Черногорският манастир “Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян” е вековния носител на християнската вяра в областа. Сегашната черква в селото “Св. Йоан Богослов” е построена през 1875 година, три години преди освобождението на България и 134 години до сега.

Градежа и започва през 1868 година видно от камения надпис върху един от камъните вграден в зида. През освободителната руско-турската война на църковния празник Йоан Богослов е пресъствал руски офицер, който почерпил децата с бонбони. Реставрацията на черквата е направена през края на деветдесете години на 20 век. В местността “Кръст”, непосредствено над селото, се намира поляна и кладенец с питейна вода. Там се е правил в началото на лятото на Спасов ден – принос на убитите “ помен.” Има каменен кръст “Оброк”. Предполага, се че това е място, където са се правели християнски ритуали в далечното минало, преди да бъде изградена черквата. Селото участва с дарения при построяване на черквата “Свети Николай” в село Ярджиловци през 1843г.

Стопанство

След откриване на мината в Перник, част от мъжкото население започва работа в нея, или в свързани с мината производства.Макар и малко селото активно участва в политическия живот на страната. Създават се първични партийни организаций на отделните парти още през 1919 г. БКП/т.с./ , БЗНС и други. Преди девети септември младежи от село се включват в партизанското движение тава са: Левит Шоткин, Кирил Божилов, Гене Недев, Софрони Георгиев и други. Дава осем свидни жертви във войните за националното обединение на България през Балканската Междусюсническата и Първата светавна войни.След 9-ти септември, основна част от мъжете работят в Перник. Голяма част от тях остават да живеят на село, но пътуват до окържния град. В Пернишки окръг по това време е изградена най –добрата автобусна мрежа. Рейсове облужват трите смени на мината ,както и тези с редовно работно време. Всички пътуват с абонаментни карти. Жените работят в ТКЗС “Първи май” с. Селищен дол. То е образувано е през 1949 година от 29 домакинства. През 1952 година завършва колективизацията. Оставено е за лично ползване по 5 декара земя, 5 овце и една две кози. До 1990 год. ТКЗС съществува под различни структурни обединения с околните села. На кооперативен принцип е учередена търговската кооперация “магазина-Китка” и обществената сграда на селото. Електро захранването и водоснабдяването в Селищен дол е направено на същия принцип, чуствително преди другите села. Много младежи още преди 9-ти септември се заселват в София. През 1932-1933 година около 5-6 юноши идват в столицата и повече не се връщат. Последват ги във времето и други. Потомци на селищеддолци живеят в София, Перник, Бургас, Брезник и други населени места.

Образование

Образователното дело започва през 1883 год., учи се в различни къщи. Училището в селото е открито в специялна за това сграда през 1910 г. Функионира до седемдесетте година на миналия век в нова сграда сегашното кметство. Въпреки слетите паралелки негови възпитаници стават доктори на науките, генерали инженери и др. През 1928 г. е открито и читалището “Хр. Ботев”.

Културни и природни забележителности

Забележителни места за туризъм са Черна гора и Черногорският манастир. Планината е орентирана в посока север – юг. Дължината и е около 20 километра, а ширината и достига 9-11 километра. Най-висок е връх “Тумба” 1129 метра, а на 500 метра североизточно от него е връх “Китка” 1118 метра,. Манастира е съграден по време на Втората Българска държава първоначално на територията на селото в местноста “Китка”. През 1737 година заедно с няколко околни села е опожарен от турците. Връща се към живот благодарение на хилендарските монаси, които го откриват и постъпенно възтановяват на сегашното му място. Разрешение за възсановяването му е издействано от отците Захари и Игнат през 1814 г. от бея на град Брезник Кара Фейзи. През 1822 година манастира бил завършен. Всяко село е имало стая (одая) за преспиване при посещение в манастира. Средствата за построяване и оборудване на стаята за селото са били дарени в основни лини от рода “Марковчани”. В църквата на манастира са изографисани главните дарители. Специален кът е отделен и на дарителя от Селищен дол Минко Недялковъ. Приятни места за отдих са местностите “Светената вода” и “Копан дол”. В тях са изградени чешми с чучур лъвска глава. Предмет за излет е поречието около реката посока планината: трона на Крали Марко издълбан в скалите ,както и стъпката от коня Шарколия и белега на копието му върху камък в реката под “Кладенче”. Местноста “Становни камик” е свързана също с легенда за Крали Марко. Предмет на любопитство е и местността “Матараз” свързана със сражение между турците и австрийците по време на “старите войни” ,когато немците са идвали чак до Перник. Старата къща на Юруците построена през 1840 г. от майстор Малинъ в края на селото до гората е обявена за културен паметник през шестдесете години на миналия век.След настъпване на “Демокрацията”,както селското стопансто така и промишлеността е разрушена. В момента нищо не се работи. Всичко е насамотек. Резулнатите като стандарт са плачевни. Положението и в другите села е подобно. Дано тази тенденция по някакъв начин да бъде прекъсната и селото спасено ,както се правят опити да бъде спасен манастира.

Новодомец - оригинално, смешно, тъжно и реалистично

www.ideendom.com - Новодомец

закупването на апартамент, много духовито и леко тъжно, но определено забавно :)

Новодомец

от Л.К.


Аз съм българче щастливо -
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!

---

Кредитът е първа стъпка -
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка
ако жив си след това.

Чакаш смело кота било.
С други думи - груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с блока ти растеш.

После идва дограмата -
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.

Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет -
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори -
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори -
той е майстор, ти кретен.

И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок.