Население бит и поминък

Структурирано на този родов принцип, селото както и останалите населени места в областа водят относително затворен в икономически план живот. През време турско организирани от Аначко Казака мъже ходят на гурбет в Цариград.

Към пределите на Българската държава селото преминава през 809 година, когато прабългарите превземат стратегически важната и укрепена крепост Средец. През 815 год. Хан Омуртаг сключва 30 годишен договор межди България и Византия, съгласно него селото и юридически е в пределите на България. Населението по това време е от славянско племето «березити».

Първото население в землището са от тракийското племе «агрияни». Граовците и шопите са много близки и ако се глобализират нещата - те са едно и също «белодрешковци». Според народните песни, шопите държат линията София – Ниш. Населението се състои изцяло от источно православни българи. Черногорският манастир “Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян” е вековния носител на християнската вяра в областа. Сегашната черква в селото “Св. Йоан Богослов” е построена през 1875 година, три години преди освобождението на България и 134 години до сега.

Градежа и започва през 1868 година видно от камения надпис върху един от камъните вграден в зида. През освободителната руско-турската война на църковния празник Йоан Богослов е пресъствал руски офицер, който почерпил децата с бонбони. Реставрацията на черквата е направена през края на деветдесете години на 20 век. В местността “Кръст”, непосредствено над селото, се намира поляна и кладенец с питейна вода. Там се е правил в началото на лятото на Спасов ден – принос на убитите “ помен.” Има каменен кръст “Оброк”. Предполага, се че това е място, където са се правели християнски ритуали в далечното минало, преди да бъде изградена черквата. Селото участва с дарения при построяване на черквата “Свети Николай” в село Ярджиловци през 1843г.