село Селищен дол: March 2009

Tuesday, March 17, 2009

Кошарево се изкачи на фестивалния връх. Сурвакарската група на брезнишкото село получи голямата награда на 18-ия Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва 2009". Компания на върха им прави кукерската група от ямболското село Чарган. Наградите обяви на пресконференция вчера председателят на журито етнологът ст.н.с Николай Ненов в присъствието на експертите от екипа си. Материалният израз на големия приз е 1 000 лева. Раздадени са още 47 парични награди, с които бе разпределен наградният фонд от 10 000 лева на проявата.

Специални плакети на Община Перник отидоха при сурвакарските групи от селата Бегуновци, Селищен дол, Лобош, Калище и кукерите от квартал "Поляните" - Петричко, старозагорските села Тъжа и Павел баня. Отличия за обучение в традицията получиха 6 сурвакарски групи и 2 кукерски формации.

Моралният приз на Фондацията на европейските карнавални градове отиде при групата на село Ярджиловци, която преди време бе обявена от президента Хенри ван дер Кроон като "Група на всички времена".

Наградата на ВМРО, учредена в името на поддържането на традицията, отиде в село Дивотино.

По традиция, обявяването на класирането бе съпроводено с оспорване на наградените и съмнения в журито. Инициатори бяха ръководители на сурвакарски групи от Пернишка област, които са сърдити, че журито не ги е оценило по достойнство. Според тях, още в рано вечерта в събота се е знаело, че Кошарево ще вземе голямата награда, а Габров дол - наградата на публиката. Стигна се и дотам, че майсторът на маски от село Чепино Драго Драгомирчев поиска от директора на Историческия музей да му върне маските, които са изложени в музея като част от граовската обредна традиция. Той обяви, че чепинци няма да участват в следващия фестивал.

От фестивалното жури увериха, че е невъзможно изтичането на информация за победителите, тъй като членовете са започнали заседанието си в 18 часа в събота.

При организацията на следвашия фестивал догодина ще бъде предолжено наградният фонд на проявата да бъде трансформиран като парична помощ за превоза на участниците до Перник, а наградите за най-добрите да бъдат съответно златен, сребърен и бронзов медал. Нематериалната стойност на отличията се коментира за пореден път, провокирано от традиционните недоволства от класирането.

Monday, March 16, 2009

Жител на с. Селищен дол е отвлякъл две сестри

Жител на с. Селищен дол е отвлякъл две сестри - Actualno.com

Жител на пернишкото село Селищен дол е уличен в отвличане и противозаконно лишаване от свобода на две сестри. Инцидентът станал снощи в 21,50ч. в съседното село Ноевци.

Двете момичета, които били на 12 г. и 15 г., от София дошли на гости при баба си. Излезли да се разходят и пред механа "Мацони" в селото насила били качени в лек автомобил "Рено" с пернишка регистрация, което потеглило в неизвестна посока. Приятелка на семейството съобщила в полицията и районът бил блокиран.

След оперативно-издирвателни мероприятия колата била намерена изоставена на 150 м след разклона за брезнишкото село Сопица. Вътре били двете момичета, а водачът- 19-годишният Б.Е., избягал. Б.Е. се издирва. Той не е криминално проявен, два пъти е бил лишаван от правоуправление. По случая е започнато полицейско производство.

Saturday, March 14, 2009

Пияна 42-годишна жена от Селищен дол закарана в отрезвителя след неконтролируемо поведение и предизвикан скандал

Пияна 42-годишна жена от Селищен дол закарана в отрезвителя след неконтролируемо поведение и предизвикан скандал

Пияна 42-годишна жена от с. Селищен дол е задържана в отрезвителя на ОДП - Перник за 24ч. М. Й. трудно контролирала поведението си и предизвикала скандал с нейни познати. Жената е настанена за трети път в заведението за отрезвяване поради прекомерна употреба на алкохол.

Tuesday, March 10, 2009

Селищен дол

Simeon Stavrev » Blog Archive » Селищен дол

“Селищен дол” е едно село на десетина километра от Перник. Вчера хванахме хубаво време и вървяхме покрай реката и в гората. Почвата там е странно червена навсякъде. Залезът от хълмовете - приказен. Вчера гледах и телвизия за първи път от години за повече от 2 часа. Попаднахме на покъртителен индийски мега-хит, който в нашите очи се превърна в невероятен хилеж. После се шокирах от ‘Евровизия’, където спечели познайте кой - бате Жоркооо, сега спама от него ще зачести предполагам.

Имам нова чантичка за фотоапарата, която да го пази от постоянното му мъкнене с мен, имаме и нова прахосмукачка вкъщи, която ми прилича повече на космически кораб, но чисти доста добре и няма нужда да и се сменя филтъра.

След зимата колата ми направо беше покрита с няколко пръста прах, което установих след като се опитах да си отворя багажника, странно..

С баща ми почистихме мръсотията зад блока. А вие какво правите за другите, за да се чувствате част от цяло?!

Monday, March 9, 2009

Селищен Дол

Селищен дол — Уикипедия

Селищен дол е село в Западна България. То се намира в община Перник, Област Перник.

География

Географско местоположение

Население:1880-198; 1900-263; 1910-332; 1946-459;1956-369; 1965-330; 1975-277; 2007 156ч. Селищен дол, се намира в Пернишка област - в централната равнинна част на местността Граово. Разтояние до София 46 км. до Перник 14 км. Надморска височина около 700м. Съседни села са: Пали лула, Велковци, Сопица, Слаковци, Ноевци и Ярджиловци. Разположено е в подножието на Черна гора. Климатът е умерено континетален. Зимата е сравнително сурова. Пролетта в сравнение със София закъснява с около 10 дни. Лятото е най-доброто в климатично отношение. Докато в София е нетърпимо топло, тук е прохладно със свеж въздух. Много приятни са вечерите. От гората полъхва ветрец. В екологично отношение няма никакви замърсители. Реката тече през селото до месец юли, а след това август и септември пресъхва. Валежите са под средните за България. Земята по състав е черноземни смолници и специфична за селото червена пръст. Характерно е и това, че в землището има много поляни. Граовският край - географски, към който принадлежи селото, е описан от историците Константин Иречек и етнографа Христо Попконсантинов в края на ХІХ век. Територия заобиколена от, планините: Голо бърдо, Витоша, Люлин, Вискяр, Завалска планина, Любаш, Стража и Черна гора. Включени са 43 села - според единия автор и 53 села - според другия. В списъка фигурират селата от Владая, Мърчаево до Беренде и Габров дол. И в двете описания фигурира село - Селищен дол. Почти в всяка голяма ливада в Черна гора, е имало кошара на даден род. По известни места са: Люти дол, Цървени камик, Заорци, Копан дол, Църнилова глава, Шопка и други. През 70 години части от гората в землището на селото бяха залесени с иглолистни гори. Тук там има брези, а през 2008 година, се насади и люляк. Особено привлекателно и красиво е селото през пролетта. Цъфтежът на дърветата съчетан със зелената трева и цветята, покрай реката, създават неповторимо красиви изгледи. Има изградена инфра структура. До селото води асфалтов път. След изграждане на новата магистрала от София за Перник, през Бучино, основния път през Владая ще бъде чуствително облекчен, а за кварталите: Люлин, Връбница и Надежда съкратен.

История

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА СЕЛО СЕЛИЩЕН ДОЛ - ОБЩИНА ПЕРНИК И РОДОВЕТЕ

Основаване на селото<br /></pre> </div><p align="justify">Конкретни документи за основаване на селото, не са известни. Първия документ в които фигурира Селищен дол е от 1576 година в турски регистър на “ Жделепешани” за предадени овце : от Марко Сено – 50 броя и от Йовчо и Никола Тодор -60 броя описани в “Извори за българска история т.ХVІ ,стр.125 изд.1972 г.Според предания селото е горяло и отново възстановявано все по-долу откъдето е и името му Селищен дол. Не е подминато и от чумната епидемия в края на ХVІІ век. Намирани са останки от заселване и на други места в землището на селото : Селище до бившото ТКЗС, Становни камък, Копан дол и други. Броят на къщите при възновяването на селото, по предания, е 7. От тези къщи се основават и 7-те основни рода. Допълнително заселилите се нови родови фамилии се интегрират към по-старите.«Цивини» - преселници от село Садовик, но идват от град Църна трава, заселено място в пределите на бивша Югославия. Част от Цивините остават в Садовик, а другите пристигат в Селищен дол. Оформят следните фамили: Дойчинови /Божилови/, Кържини /Гигови/, Тацеви и Тодорови. Фамилите в скоби са по-пополярни от първообразуваните. От този род е и легендарната фамилия мотоциклетисти Гигови.«Юруцте» - са също преселници от Църна трава. Прекият родов корен - след две поколения, по мъжка линия, касаещ рода - е прекъснат. Наследници са на дядо Гьора, родом от Бегуновци. Основател на рода е дядо Мине. На два пъти по време на аграрните реформи по времето на Стамболийски и при социялизма, голяма част от земите са им отнемани. Фамилията е една от 800 в България имала над 1000 декара преди 9 ІХ 1944 год. «Пешовите» Втория по големина род в Селищен дол, са дошли от Велковци. Къщите им са разположени на слънчевия склон на реката «присое». /Цветанови, Андонови, Спасови, Митеви, Кауци/ и др. «Лазарови» Дядо Коста е основател на него. Но носи името на неговия син Лазар. Жената на Лазар е баба Маца от Слаковци. Къщите са им на сред село в “усойния” склон на реката. Друга фамилия към този род е на осиновеният от дядо Коста - Георги. Той е бил момок /ратай/ в “Юруците” дошъл от село Зидарци. Жена му е дъщеря на дядо Гьора (от “Юруците)«Марковчани» най-големия род е пак от град Църна трава. Марко Чулян - основателят на рода, идва тук, заедно тримата си братя : Анта основал Боневите ; Кола – Минковите /Кочанкови, Гачеви, Кацаре/ ; Веселин - Кьосавците. Чулян е прякор за това, че има отрязано от турците/керкезите/ ухо. От Марковчани са : Поповите, Богданови, Ристеви, Шоткини, Недеви, Стефанови-Батановци. Марко е търгувал основно със Цариград ктитор през 1840 г. на цръквата в с. Режанци. Брат му Кола е служил в Цариград.“Линтарете”, произхождат от “Юруците”. Христо е брат или племеник на Мартин (син на дошлия от Църна трава Мине). Дели се с дядо Гьора. Синът на Христо - Аначко, няма пряк наследник. Дъщеря му, се жени за Стоимен от Сопица и се оформят днешните фамили от този род. “Карините” - Допълнително заселили се в селото. Основоположник - Начко Лулара. Пристигнал от село Ярджиловци кото момок. Жени се за баба Параскева вдовица от село Ракита, Софийско.</p><div align="justify"> <pre> Население бит и поминък.<br /></pre> </div><p align="justify">Структурирано на този родов принцип, селото както и останалите населени места в областа водят относително затворен в икономически план живот. През «турско» организирани от Аначко Казака мъже ходят на гурбет в Цариград. Към пределите на Българската държава селото преминава през 809 година, когато прабългарите превземат стратегически важната и укрепена крепост Средец. През 815 год. Хан Омуртаг сключва 30 годишен договор межди България и Византия, съгласно него селото и юридически е в пределите на България. Населението по това време е от славянско племето «березити». Първото население в землището са от тракийското племе «агрияни». Граовците и шопите са много близки и ако се глобализират нещата - те са едно и също «белодрешковци». Според народните песни, шопите държат линията София – Ниш. Населението се състои изцяло от источно православни българи. Черногорският манастир “Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян” е вековния носител на християнската вяра в областа. Сегашната черква в селото “Св. Йоан Богослов” е построена през 1875 година, три години преди освобождението на България и 134 години до сега. Градежа и започва през 1868 година видно от камения надпис върху един от камъните вграден в зида. През освободителната руско-турската война на църковния празник Йоан Богослов е пресъствал руски офицер, който почерпил децата с бонбони. Реставрацията на черквата е направена през края на деветдесете години на 20 век. В местността “Кръст”, непосредствено над селото, се намира поляна и кладенец с питейна вода. Там се е правил в началото на лятото на Спасов ден – принос на убитите “ помен.” Има каменен кръст “Оброк”. Предполага, се че това е място, където са се правели християнски ритуали в далечното минало, преди да бъде изградена черквата. Селото участва с дарения при построяване на черквата “Свети Николай” в село Ярджиловци през 1843г.</p><div align="justify"> <pre> Стопанство<br />

След откриване на мината в Перник, част от мъжкото население започва работа в нея, или в свързани с мината производства.Макар и малко селото активно участва в политическия живот на страната. Създават се първични партийни организаций на отделните парти още през 1919 г. БКП/т.с./ , БЗНС и други. Преди девети септември младежи от село се включват в партизанското движение тава са: Левит Шоткин, Кирил Божилов, Гене Недев, Софрони Георгиев и други. Дава осем свидни жертви във войните за националното обединение на България през Балканската Междусюсническата и Първата светавна войни.След 9-ти септември, основна част от мъжете работят в Перник. Голяма част от тях остават да живеят на село, но пътуват до окържния град. В Пернишки окръг по това време е изградена най –добрата автобусна мрежа. Рейсове облужват трите смени на мината ,както и тези с редовно работно време. Всички пътуват с абонаментни карти. Жените работят в ТКЗС “Първи май” с. Селищен дол. То е образувано е през 1949 година от 29 домакинства. През 1952 година завършва колективизацията. Оставено е за лично ползване по 5 декара земя, 5 овце и една две кози. До 1990 год. ТКЗС съществува под различни структурни обединения с околните села. На кооперативен принцип е учередена търговската кооперация “магазина-Китка” и обществената сграда на селото. Електро захранването и водоснабдяването в Селищен дол е направено на същия принцип, чуствително преди другите села. Много младежи още преди 9-ти септември се заселват в София. През 1932-1933 година около 5-6 юноши идват в столицата и повече не се връщат. Последват ги във времето и други. Потомци на селищеддолци живеят в София, Перник, Бургас, Брезник и други населени места. Образование - Образователното дело започвае през 1883 год., учи се в различни къщи. Училището в селото е открито в специялна за това сграда през 1910 г. Функионира до седемдесетте година на миналия век в нова сграда сегашното кметство. Въпреки слетите паралелки негови възпитаници стават доктори на науките, генерали инженери и др. През 1928 г. е открито и читалището “Хр. Ботев”. Забележителни места за туризъм са Черна гора и “Черногорския манастир”. Планината е орентирана в посока север – юг. Дължината и е около 20 километра, а ширината и достига 9-11 километра. Най-висок е връх “Тумба” 1129 метра, а на 500 метра североизточно от него е връх “Китка” 1118 метра,. Манастира е съграден по време на Втората Българска държава първоначално на територията на селото в местноста “Китка”. През 1737 година заедно с няколко околни села е опожарен от турците. Връща се към живот благодарение на хилендарските монаси, които го откриват и постъпенно възтановяват на сегашното му място. Разрешение за възсановяването му е издействано от отците Захари и Игнат през 1814 г. от бея на град Брезник Кара Фейзи. През 1822 година манастира бил завършен. Всяко село е имало стая /одая/ за преспиване при посещение в манастира. Средствата за построяване и оборудване на стаята за селото са били дарени в основни лини от рода “Марковчани”. В църквата на манастира са изографисани главните дарители. Специялен кът е отделен и на дарителя от Селищен дол Минко Недялковъ. Приятни места за отдих са местностите “Светената вода” и “Копан дол”. В тях са изградени чешми с чучур лъвска глава. Предмет за излет е поречието около реката посока планината: трона на Крали Марко издълбан в скалите ,както и стъпката от коня Шарколия и белега на копието му върху камък в реката под “Кладенче”. Местноста “Становни камик” е свързана също с легенда за Крали Марко. Предмет на любопитство е и местността “Матараз” свързана със сражение между турците и австрийците по време на “старите войни” ,когато немците са идвали чак до Перник. Старата къща на Юруците построена през 1840 г. от майстор Малинъ в края на селото до гората е обявена за културен паметник през шестдесете години на миналия век.След настъпване на “Демокрацията”,както селското стопансто така и промишлеността е разрушена. В момента нищо не се работи. Всичко е насамотек. Резулнатите като стандарт са плачевни. Положението и в другите села е подобно. Дано тази тенденция по някакъв начин да бъде прекъсната и селото спасено ,както се правят опити да бъде спасен манастира.

Автор: Емил Божилов